И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена шапчица и вълк.
Hапук на всички правила
той каза й "със мен ела"
и тя повярва на вълкът
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак
вървяха те, под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър
тя - по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни своя служебен дълг
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон,
о, пушко, и на теб поклон!
Поклон пред точния патрон!
Поклон пред строгия закон.
Червена шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, ах, къде,
той щеше да те изяде.
Hо кой ще разбере защо,
без шапчица и без палто
тя все тъй броди там, в оня лес
и търси своя вълк до днес.
Hедялко Йорданов
No comments:
Post a Comment