November 24, 2010

Така далече от дъжда


Навън не спира да гърми,
вече цяла седмица вали,
а той по цял ден се мръщи,
омръзна му да си стои във вкъщи.
Копнее поне веднъж
да се изправи срещу този дъжд,
да избяга от тоз кошмарен сън,
да види другите навън,
да всели щастие сред тях,
да чуе нечий сладък смях.
Не иска да се мъчи в този Ад,
затворен в изоставен склад,
където ще остане цял живот,
скрит от синия небосвод
и може от всички да е най-добър,
но си остава ръждив и стар чадър...


Аз :)
21.10.2009

No comments:

Post a Comment