Защо е солено морето

Закотвен кораб,
аз разбивам приливи
и скривам ги под дъсчена пола.


Завивам морски тайни,
шепот на сирени,
в отдавна изтънелите платна.


Сълзите хорски
съхранявам във бутилки
и после запечатвам ги с целувки.


Онуй, що спи
зарито там на дъното,
са мои чифт, износени от времето, обувки.


Под лунна нежност,
потънало във лунни ласки, е
морето след пореден бал.


Вълните,
веселата маска смъкнали,
откриват лицето си, замазано с кал.


Аз съм кораб
с капитан без име.
Птица без очи.


И защо са ми криле на мене?
Без живец нима ще птица полети?


Когато търсиш бъдещия тебе
не си ли сляп и глух, и ням?
А за да намеря себе си,
не съм ли склонна всичко аз да дам?…


Каквото търсех сред морето,
сред вълните,
аз едва сега открих.


И солта, полепнала по  мене
от сълзите,
със морето споделих.


Ради :)