Разходка под луната

Тъмна нощ настъпила отново, 

а навън ни следа от хора,

по улиците лежат куршуми от олово,

а нещо странно крие се във двора.

Камъче по прозореца изтрака

и не след дълго чу се пак,

а вътре някой тоз сигнал бе чакал,

идващ от така потайният и черен мрак.

Уличните лампи светеха на интервали

и едвам пробиваха те тъмнината,

но те двамата не биха се пред нищо спряли,

дори пред тежкия удар на войната.

Ще се борят срещу немските закони,

напук дори на армията червена,

и да понесат хиляди изтреляни патрони,

любовта им пак не ще бъде опетнена.

За ръка хванати вървят те бавно,

гледайки нагоре към луната

и всяка вечер, все тъй славно,

ще очакват началото на свободата.

Аз  :)

Аз  :)