Eх, Тя любовта...

Ех, тя любовта господа, 
Е твърде трагична шега! 
Чрез нея ридай глупостта, 
През нея се смеят рога. 
А влюбен бе той до уши, 
Той – моят нещастен герой. 
Побърка се или сгреши – 
Не знам, но ожени се той.
На деншния век дъщеря, 
Жена му, кат всички жени, 
Бе честна, разумна, добра 
И честно му тя измени.
Случайно се върна веднъж 
Героят ми рано дома 
И свари у спалнята мъж 
При своята вярна жена.
Но влюбен бе той до уши, 
Затуй не направи скандал, 
А мъдро и кротко реши: 
“Да не бях се рано прибрал!”
Загатката тъй разгадал, 
Намерил у себе си грях, 
Той каза й с тиха печал: 
“Прости ме, задето видях!”
Добра бе жена му и тя 
“Прощавам ти, каза, сега!”: 
Ех, тя – любовта, господа, 
Е твърде трагична шега.


Христо Смирненски