Когато, тогава...

Когато няма в какво да вярваш и светът обърнал ти е гръб ,
когато всичко се разпада и останала е само скръб,
когато щастието угасва и остава само мрак, 
когато няма на земята ни приятел, нито враг,
когато трудно ти е да живееш,
когато нямаш сили  да се смееш,
когато болката ти е голяма ,
когато лек за нея няма,
когато всичко струва ти се доживотно,
когато и сърцето чувства се самотно,
тогава  плачеш, молиш се , крещиш,
тогава скачаш, риташ и не спиш,
тогава криеш се, скърбиш,
тогава знаеш, но мълчиш,
тогава трябва сам да продължиш,
тогава  тръгваш и вървиш ,
тогава болката търпиш,
тогава няма кой да обвиниш ,
тогава никому не можеш да се довериш,
тогава всичко в душата си таиш,
опитвайки се себе си да съхраниш.


Алекс :)
07.11.2010