Ангел

Седях в столовата и гледах смутен,
луната тъй пълна на небето над мен.
Изведнъж появи се ангелът бял
той погледна ме, каза че всичко видял.
От свода небесен тъгата съзрял 
по-бързо от песен при мен долетял.
Той разказа ми тихо друга една
тъжна, човешка и трудна съдба.
Този човек не далече живяли сам в момента самичък стоял.
И както по чудо появил се пред мен 
белият ангел отлетя окрилен
И казал не много, но достатъчно той
аз помахах с мъка на приятеля свой
Напуснал столовата и тъмното небе
аз погледнах към луната и почувствах се добре.


Алекс :)
13.05.2010