Надгробен камък

Мраморен, студен,
трептящ, ехтящ над чужда болка.
Влажно разкъсващ се е в утринта на своя дълг.
Настръхнала от скръб, земята става рохка,
луната още пази, в далечината вие вълк.
Заспива своя вечен сън ковчега,
завиват го с одеяло от листа.
Надолу  и навътре, надолу и навътре-
натам го всмуква жадно пропастта.
Мелодия на вятър, 
цигулка, вълк и потушена скръб.
Мирис на почва, смърт, 
сълзи, смола от бездиханен дъб.
Като парфюм полепва по гърдите болестта.
„Надолу и навътре, надолу и навътре”-
заспивам под ковчег, завит в одеяло от  листа.


Ради :)