Тинтявата

Бих го взел преди известно време 
тоя стар турист с голо теме, 
услужлив и мек съм общо взето 
возил съм мнозина по шосето, 
пък сега надолу слизах празен 
и навярно по - разнообразен 
моят път би бил и бих узнал 
нещо извън своя си квартал – 
но спирачките натиснал вече 
порива ми изведнъж пресече 
лоша мисъл: от таблото вчера 
някой ми свали електромера, 
завчера един ме нагруби - 
откъде да зная, може би 
да е именно от тях и тоя?... 
И не спрях, и гледах до завоя 
стария човек да се смалява. 
А държеше китка от тинтява 
и навярно беше не от тия, 
дето ще ти сторят мръсотия. 
И си казах, леко огорчен: 
- Утре ще си спомни той за мен 
как съм го отминал и на други 
ще откаже своите услуги, 
и така нататък до безкрая... 
Дребен случай, но след него зная 
как и ние, меките учтивите 
ставаме от грубите и дивите, 
ставаме железни, нелюбезни 
със беззвездни във душата бездни. 
Хора на доброто не умирайте! 
Първите си пориви не спирайте! 
Още сме едни във други сплетени, 
Още е тинтявата в ръцете ни!


Валери Петров