October 27, 2014

Честит Рожден Ден!

Обичта ми към теб е наизмерима
и затова пожеланията ми ще са в рима.

Здраве ще ти пожелая най-напред,
защото видя ли те болен, слаб и блед,
аз мигом твоя лекарка ще стана
и докато не излекувам всяка твоя рана, 
дори от болка да ревеш,
от мен не ще се отървеш!

Късмет в изобилие да имаш! 
Живота да ти дава - ти да взимаш!
Късметлия ли си всичко ще се уреди,
да не се намира кой да ти вреди.
Но на хазарт недей залага,
че там късмета не помага!
 
Любов - че как да я забравим?
Без нея не можем да се справим.
Да те обичат повече от мен ти пожелавам
(не че е възможно, ама да не издребнявам)!
И разбира се: къде любов без страст?
(току-виж ти се нахвърля от някой храст...)

Пожелавам ти Храна! Че за какво иначе живеем?! :D
Пожелавам ти Усмивки - без тях не можем да се смеем!
Пожелавам ти Успехи, да те извисяват високо във небето
и всичко друго което желае ти сърцето.
Пожелавам ти света да бъде твой!
Честит Рожден Ден, любими мой!

-Аз =)
23.09.2013
(посветено на Васко)

April 6, 2013

November 12, 2012

August 9, 2012

***

Исках само малко да си близна,
вкусът ти сладък да открия
и само в краен случай да си гризна
да се съвзема и споменът да скрия.

Щях да се отдам, а после да те изоставя
животът ми безгрижен да си остане.
Но кажи ми как да те забравя
като вкусът ти тъй силно облада ме?

Подлъгах се от красотата на отровна роза
убодох се от твойта прелест- вече и да спя не мога
като наркоман жадуващ за поредната си доза
зависима аз станах, а ти превърна се в дрога.

Следващата среща ще ни е последна
опитам ли те пак съмнявам се да мога да се спра
и макар да знам че постъпката ми е нередна
в насладата си съм способна целия да те унищожа!

Исках само малко от тебе да опитам,
да не съм зависима се бях заклела,
а сега в сладостта ти вечно ще се скитам
любим мой шоколад  Nutella!

-Аз =)

***

Седях си аз на бара отегчен
поредна чаша уиски си налях
и за да бъда максимално откровен-
чашата разлях, когато я видях!
Тя бе мокра от дъжда навън,
косите черни, кожата и бяла.
И като в нереален сън
погледа си върху мен беше спряла.
Очи от тревата по-зелени,
усните и в розов мек нюанс,
а бузите и леко зачервени
създаваха перфектния баланс...

-Аз =)

May 6, 2012

На един ковач




След дълъг полет Аполон
веднъж от небесата
с Пегас, крилатия си кон,
се спуснал на земята.


Pegasus in Sunshine no13380
Пегас не бил добър пешак:
подхлъзнал се по склона,
закуцал и провлякъл крак
за скръб на Аполона.


В ковачницата на Вулкан
закарал го ездача
и своя кон неподкован
оставил на ковача.


Ковача цял се изпотил,
но подковал жребеца.
За този труд му заплатил
с един сонет певеца.


Ковачо, виждаш, Аполон
е плащал със сонети.
Ще подковеш ли моя кон
за тези ми куплети?


-Робърт Бърнс

April 27, 2012

Над белия лист

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен
по обществена линия, че се чувствам длъжен
да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.
Но понеже краката на лъжата са къси,
решавам на правдата да говоря с гласа
и да кажа нещата мрачни, както си са!
Речено-сторено,
но тъй често говорено,
публикувано, писано се оказа туй, дето
ми тежи на ума и бунтува в сърцето,
че дори за перото ми, дето уж било сръчно,
оказа се мъчно
да изкаже поновому на тоз, който чете го,
туй, което е в мене, а навярно и в него.
Крайно тъжна история! И ето ме, спирам
и си блъскам главата, но - уви - не намирам
за първи път днес
ни една от онез
патентовани мои, откакто се зная,
завъртулки към хумора, разведряващи края...

Валери Петров 

April 11, 2012

По въпроса за APPLE

Бих искал навреме,
сиреч още сега,
да се възприеме
като тъжна шега
долния разказ, защото - знам - иначе
много възможно е да помислят мнозина, че
имат пред себе си някакъв чер
враг на прогреса и реакционер,
какъвто не съм.
          Та като таласъм
във ума ми витае и ме мъчи от два (!) дена
апетитната ябълка, едностранно наядена,
видяна на някакъв рекламен плакат.
Аз във новите техники нямам опит богат,
или, иначе казано, в тях съм пълен невежа,
но че Apple бе нещо от незримата мрежа,
оплела ни в личния и обществен живот,
вече знаех и чудех се: какъв ход, какъв код
бяха скрити във връзката електроника-плод?
Тъй се питах и ето че ми хрумна идея,
странно свързана с Библията. - А как стигнах до нея?
          Тръгнех - естествено - от научния бум
и тежко ми стана, щом ми дойде наум
какви страшни летала
за войната бе дала
аеродинамиката!...
          Ами като
си спомних подир това, че и мирната химия
беше измислила и тя немислимия
"Циклон", пускан от душовете за задушаване!...
          Ах, и нямаше шаване
за човешкия съд,
когато отвъд
океана, край скрития градец Лос Аламос
Мишел Нострадамус
видя свойто пророчество да засенчва небето!...
          Подир което
но навитата стълбица на ДНК-то
заредиха се гените, а Човекът, когато
не му бе познато
нещо в света, независимо где е,
той нали няма начин да не го овладее
и дори
подобри-
ето го, действа като слона познат
на майка Природа във стъкларския склад,
а пък Тя е могъща
и така му отвръща
на удара с удар, че го чувстваме всички:
измират растения, животни и птички,
всеки ден земетръси,
кисилинен дъжд ръси
над земята осъдена. И без край
е това,
а и май
сме едва
пред вратата на Ужаса.И така е, защото
плодовете научни първо пипва ги Злото
на човешката алчност... - Но как, как? "Плодове" и? -
          В миг почувствах, че думите туй ме бяха довели,
без да ща, до оная
легенда за Рая
и растящото в него съгласно Писанието
забранено от Бога дърво на Познанието,
чийто плод е метафора, но със смисъл дълбок,
впрочем както и Бог.
          Та Той, явно, е казал в пряка реч на Адама:
-Недей много да знаеш! -Оня рекъл му: -Няма.-
А пък искал да знае
и явно в това е
причината, свързваща оня плод на Едем
със плода на науката, дето днес го ядем:
          тоз напоследък
смайващ напредък
на Интернета, който вече превръща
в стъклен дом твойта къща,
а теб лично - в робот,
в роб, командуван от
всякакви гангстери, богаташи и "мютри"
(т.е. същите мутри, но сега със компщтри);
          или Телевизорът - тази древна мечта
да виждаш далече,-
който днес ти диктува мисълта и речта,
бедни, бедни човече!...
          И тук спирам, понеже тези думи ми струват
труд и болка, а имат само служба на увод
към основната мисъл, за което пък биха
били предостатъчни цамо няколко стиха,
чрез които да кажа - подчертавам - с голямо
уважение спрямо
имена като Нютон, Галилей, Хераклит
и към днешните учени от какъв да е вид,
които във всъщност с  добра воля са винаги
и чудесно е, дето на земята ни има ги,
та финално повтарям,
че ако не бях благодарен
към тях,
по въпроса за ябълката от плаката на Apple
май бих казал Адаму: - Да не бе я захапал!


-Валери Петров
2010-2011

October 18, 2011

***


Майко мила колко сме цинични,
в главите ни са само проиви първични.
В ебати филма сме се вкарали, в ебати и сюжета
яко ни тресе, май още пубертета.
С псувни на майка и храни се мажем
май не ни остана нищо умно да си кажем.
Вместо да помагаме, мислим си за мъст
и се поздравяваме със среден пръст.
В безредици жестоки на етническо деление 
без кауза или идеал се бори умното ни поколение
И държавата ебати с благородното си дело
вече София я няма, има само грозно село.
И пак народа страда с управлението пиявица
и нии едвам преживяме в бедната държавица.
-Алекс
17.10.2011

October 13, 2011

Том О’Шентър


Когато в петък преди мрак
пазарът опустее пак
и фермерът поеме в път,
и из града тълпи сноват —
все някой жаден се намира
да ти предложи чаша бира.
Щастлив със чаша бира в мрака
не мислиш ти, че път те чака:
опасности, реки, завои,
коварни бродове, порои.
А до дома шотландски мили
безкрайни са се навървили;
жената чака и се въси,
и топли на жарта гнева си.
Тъй мислеше си Том О’Шентър,
напускайки самия център
на Ейр — градче в старинен стил,
където беше доста пил.

Ти, Том, не тачиш свойта Кети.
Не слушаш нейните съвети.
Та казва, че си дърт глупак,
бърборко и пият простак,
че петък божи не изпускаш
в пазара да не се наплюскаш.
Зърно да мелиш ли отиваш,
последната пара изпиваш.
С ковача — а и той е цвете!…
една кобила подковете
и пиете две нощи, Том.
А в божия отиваш дом
да пиеш с псалта Джейн — безделник,
от събота до понеделник.
Спомни си всичко туй, когато
се пльоснеш в яма или в блато,
или те срещне дух-злодей
при черковата Алоуей.

Жени! Да плача съм готов!
Един ли упрек ваш суров,
едно ли мъдро назидание
и аз оставях без внимание!
Но нека продължим. По мрак
О’Шентър се наряза пак.
Шуртеше бирата от крана,
по чашите течеше пяна.
Момците пееха във тон.
Съсед на Томи беше Джон —
пияница и обущар.
На Том той бе добър другар
и дружбата им бе голяма:
на пода често спяха двама!

Несетно час след час летеха,
а вътре пееха, спореха.
Завърза се словесна схватка,
а бирата бе все по-сладка.
Тогава Том, съвсем пиян,
поде с кръчмарката роман.

Мъжът й цял превърнат в слух,
но за закачките им глух,
седеше с тях, от изпокон
погълнат в разказа на Джон,
й неговият бурен смях
трещеше като гръм над тях.

Навън валеше, о нали
под сушината не вали!
Изчезват грижите и ето,
тъй както бърза над полето
трудолюбивата пчела —
минутите летят с крила.

Блажен е кралят! Но щастливо
прекарва всеки с чаша пиво!

И всичко има край все пак.
И щастието — то е мак!
Оронва листите си, щом
до стръка се докоснеш, Том.

Така снежинки — палав рой,
летят над бързия порой,
докосват хладната вода
и се разтапят без следа.

Така, изгряла над реката,
живее само миг дъгата.

На края час за път настана.
И вече Том напусна хана,
надяна в стремената крак —
наоколо бе пълен мрак
и нощ, и дявол да го вземе,
не бе за път такова време.

Трещеше гръм нашир и длъж.
Валеше град, плющеше дъжд.
светкавици нощта дереха
и небесата се тресеха.
Не сгъват дяволите крак
по цяла нощ в подобен мрак!

В галоп, завой подир завой
по пътя носеше се той.
Напук на всичко, тръпнещ цял,
летеше Том, опръскан с кал.
Ту мрънкаше на нос куплети
и тананикаше сонети,
ту стиснал шапката си, с глас
ругаеше самия бяс,
чиито пъклени рога
се мяркаха навред сега.

А между шубраците ето,
се мярна черкова в полето
и Том долови гласове
на вещици и бесове.
Наблизо тук, до оня бряг,
умря търговец в пряспа сняг.
А по-нататък, до водата
и Чарли си разби главата.
Под бряста, който тук расте,
изровиха едно дете.

А там в клонака, настрана,
обеси се една жена.

Пред него, нейде в тъмнината,
гърмеше придошла реката.
Летяха мълниите с трясък
и грееха с неверен блясък
дървета, шу̀браци, а ей
и черковата Алоуей.
Кънтеше тя от вой и грохот,
от смях и глъч, и адски хохот.

Да пукнеш, дявол е, дано!
Със Джон Ечменото зърно,
със чашката му и със смях
и в ада влизаме без страх.

Щастливи, с чашата пред нас
не ни е страх от никой бяс.

А Том не бе отвътре сух.
Не го уплаши злият дух.
Но някаква нечиста сила
скова добрата му кобила.
Със ласки, милване и с бой
до прага я дотътри той.
Те спряха, дишайки едвам.
Но, боже, що ли става там?!

Под гусли, зурли и дайрета
играеше ужасна чета
от дяволи и дяволици,
от бесове и бесовици,
от чийто пъклен хоровод
кънтеше срутения свод.

Те не играеха кадрили,
пренесени от много мили,
и не танцуваха с поклон,
модерен някой шатион,
а простите, красиви танци
на нашите деди-шотландци.
Подскочат леко, тропнат с крак,
приклекнат и подскочат пак.

Със гайда в тоя рев и стон,
встрани, до източния трон,
самият Ник, дебел и гладък,
надуваше се до припадък.

Без плочи гробовете бяха
и мъртвите във тях лежаха,
и бяха в бели облекла
съсухрените им тела.

За да изглеждат по-зловещи,
те всичките държеха свещи
и Том О’Шентър не без страх
видя прострян на гръб сред тях
в окови стар един разбойник,
и той за щастие покойник.
Видя деца, до ден живели
и тъй, некръстени умрели.

И по-натам видя мъже
със шии, вързани с въже.
До тях ножове, брадви в кръв.
И на една невинна връв,
удушила новородено,
там място беше отредено.
А между другите неща
топор, убил един баща.

Езикът е безсилен даже
отчасти всичко да разкаже.
Но Меги, пък и Томи сам
с очи видяха всичко там,
стоейки тихо до вратата.

Беснееше пред тях тълпата.
Летяха все по-бързо всички
на групи, двойки и самички.
Въртяха се във надпревара —
над тях летеше облак пара —
събличаха поли и гащи
и скачаха по тях ревящи.
О, Том! Да бяха тия стрини
красавици или богини,
аз бих им подарил със радост
не само ум, душа и младост,
но бих отдал без колебание
и цялото си състояние,
имотите си, състоящи
от стари кадифени гащи.

Но тия кранти уродливи,
изгърбени и костеливи,
противни, криви във краката,
ми преобърнаха червата.

Внезапно Том видя една
по-млада, хубава жена.
Изглежда, идеше тепърва
и тая нощ й беше първа.

(За нея дълго след това
по нас се носеше мълва:
че крави нощем тя доила,
че кораб нейде потопила,
че мор донесла на селото,
че отичала в класа зърното.)

Тя беше пълничка и ниска,
облечена във къса ризка.
Със нея тя се бе сгодила,
но ризата се бе скъсила —
едва ли имаше да трае.
Да знае бабата, да знае,
че с тънкото платно, което
в града тя купи за детето,
детето скача и се мята
във черковата сред блатата
и че любезната й Нени
се тръшка в него и се пени!

Но тука млъква мойта муза,
безсилна да разкаже как
играеше оная блуза
и скачаше от крак на крак,
и как на прага Том мълчеше
и с поглед жадно я следеше.

Подскок, подскок — но Том на края
пред тая гледка не изтрая
и каза със въздишка ниска:
„Ах, ти, проклета, къса ризка.“

Потъна всичко в мрак за миг.
Замря и рев, и стон, и вик.
Но щом юздата хвана той,
след него полетяха с вой…

И както, яростни и зли,
крадеца гонят рой пчели,
и както сплашеното ято
лети от котката, която
е вечно във вражда с врабците,
и както с вик: „Лови крадците“
търчат мъже от всеки двор
със брадва, с нож или с топор —
така сега от злата сила
летеше бедната кобила
през трапища и дупки в мрака.
Тя знаеше какво я чака!

О, Меги, Меги! Като хала
ти никога не си летяла.
Дори когато беше млада,
не смееше да скочиш вада.

О, Том, ще те пекат на шиш!
Като херинга ще цвъртиш!
Остана Кети сам-сама,
напразно чака тя дома.
И Меги, твоята кобила,
напразно тича с всичка сила.

През моста, Мег, душа бедняшка!
Оттам им покажи опашка.
Водата е беда за тях.
Пред нея те изпитват страх.
Но Мег пред мостчето почти
с опашката си се прости.
От някаква къпина близка
изскочи Късичката ризка
и хвърлена като от прашка,
се вкопчи в конската опашка.

От нейните ръце със сила
се дръпна старата кобила
и й остави без стеснение
природното си украшение.

Тук свършвам повестта си аз.
Но ако някому от вас,
като си пийне, се прииска
да кажем, много къса ризка,
то нека тоя смел човек
да си припомни Том и Мег.
-Робърт Бърнс

October 8, 2011

The Sexless Inkeeper

Barney's Version

‘Twas the night before New Years
and the weather grew mean
It was three in the morning
and I was stranded in Queens!
The tavern grew empty
the gaslights grew dim
the horse-drawn carriages
were all but snowed in.
Last call was approaching
and my fortunes looked bleak
then I turned to my left
and stifled a shriek.
She had a peach fuzz beard
and weighed sixteen stone
She gobbled up hot wings
and swallowed the bones.
I muffled a scream
and threw up in my mouth
I asked, “where do you live?”
and she said, “one block south.”
I swallowed my pride
and six shots of whiskey
and prayed to the gods
that she wasn’t too frisky
Back in her cave
She prepared us a snack
‘neath her mighty hooves
the floorboards did crack.
But when she returned
she found a sound sleeper
and thus she became
the sexless innkeeper.

Ted's Version 

‘Twas the night before this one
I had hours to kill
I sat in the tavern
grading parchments with quill
A busty young lassie
flashed me a grin
Her garb said classy
but her eyes whispered sin
She said, “you’re a teacher?”
I said, “yes indeed.”
“I must have you,” she moaned.
“I’m turned on by tweed!”
With haste we did scamper
to my chamber anon
Fell to the couch
and, bro, it was on.
I unlaced her bodice
our passions grew deeper
and thus ends the tale
of the sexless innkeeper.

July 24, 2011

За спящата принцаса

Спящата принцеса
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава,
принцът й къде е?
Спящата красавица
почва да старее.

Ей го, принцът иде.
Гледа. Отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!

Седемте джудженца
вадят кърпи, плачат.
Нажален, подсмърча
даже разказвачът. 



Валери Петров

July 8, 2011

Don't get me wrong.. oh, you just did...

Не става дума за това предателство, 
където сбъркал си, а после съжалил,
а за едно по-тежко неразбирателство,
в което не съзнаваш, че си сгрешил.
Думите най-силно нараняват,
всяка казана обида по своему е тежка
и въпреки, че после ни прощават,
ние учим се от направената грешка.
Пренебрегнеш ли я и не разбереш,
че някой останал е обиден,
утре обида ти пак ще нанесеш
на тоз пострадал и невинен.
Затова старай се и се съобразявай
какво говориш и пред кого,
с чувствата на другите внимавай,
и ще ти се върне със добро.
Но също и във другия е вината,
който се обидил, но после замълчал,
скрил истината във тъгата,
и така първият грешката си не видял.
Така вината обикаля в кръговрат,
а Старанието и Истината правят ни услуги,
помагат ни във тоз побъркан свят
да не бъдем егоисти, а да мислим и за други.


Аз =]
08.07.2011