по обществена линия, че се чувствам длъжен
да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.
Но понеже краката на лъжата са къси,
решавам на правдата да говоря с гласа
и да кажа нещата мрачни, както си са!
Речено-сторено,
но тъй често говорено,
публикувано, писано се оказа туй, дето
ми тежи на ума и бунтува в сърцето,
че дори за перото ми, дето уж било сръчно,
оказа се мъчно
да изкаже поновому на тоз, който чете го,
туй, което е в мене, а навярно и в него.
Крайно тъжна история! И ето ме, спирам
и си блъскам главата, но - уви - не намирам
за първи път днес
ни една от онез
патентовани мои, откакто се зная,
завъртулки към хумора, разведряващи края...
Валери Петров
No comments:
Post a Comment