сиреч още сега,
да се възприеме
като тъжна шега
долния разказ, защото - знам - иначе
много възможно е да помислят мнозина, че
имат пред себе си някакъв чер
враг на прогреса и реакционер,
какъвто не съм.
Та като таласъм
във ума ми витае и ме мъчи от два (!) дена
апетитната ябълка, едностранно наядена,видяна на някакъв рекламен плакат.
Аз във новите техники нямам опит богат,
или, иначе казано, в тях съм пълен невежа,
но че Apple бе нещо от незримата мрежа,
оплела ни в личния и обществен живот,
вече знаех и чудех се: какъв ход, какъв код
бяха скрити във връзката електроника-плод?
Тъй се питах и ето че ми хрумна идея,
странно свързана с Библията. - А как стигнах до нея?
Тръгнех - естествено - от научния бум
и тежко ми стана, щом ми дойде наум
какви страшни летала
за войната бе дала
аеродинамиката!...
Ами като
си спомних подир това, че и мирната химия
беше измислила и тя немислимия
"Циклон", пускан от душовете за задушаване!...
Ах, и нямаше шаване
за човешкия съд,
когато отвъд
океана, край скрития градец Лос Аламос
Мишел Нострадамус
видя свойто пророчество да засенчва небето!...
Подир което
но навитата стълбица на ДНК-то
заредиха се гените, а Човекът, когато
не му бе познато
нещо в света, независимо где е,
той нали няма начин да не го овладее
и дори
подобри-
ето го, действа като слона познат
на майка Природа във стъкларския склад,
а пък Тя е могъща
и така му отвръща
на удара с удар, че го чувстваме всички:
измират растения, животни и птички,
всеки ден земетръси,
кисилинен дъжд ръси
над земята осъдена. И без край
е това,
а и май
сме едва
пред вратата на Ужаса.И така е, защото
плодовете научни първо пипва ги Злото
на човешката алчност... - Но как, как? "Плодове" и? -
В миг почувствах, че думите туй ме бяха довели,
без да ща, до оная
легенда за Рая
и растящото в него съгласно Писанието
забранено от Бога дърво на Познанието,
чийто плод е метафора, но със смисъл дълбок,
впрочем както и Бог.
Та Той, явно, е казал в пряка реч на Адама:
-Недей много да знаеш! -Оня рекъл му: -Няма.-
А пък искал да знае
и явно в това е
причината, свързваща оня плод на Едем
със плода на науката, дето днес го ядем:
тоз напоследък
смайващ напредък
на Интернета, който вече превръща
в стъклен дом твойта къща,
а теб лично - в робот,
в роб, командуван от
всякакви гангстери, богаташи и "мютри"
(т.е. същите мутри, но сега със компщтри);
или Телевизорът - тази древна мечта
да виждаш далече,-
който днес ти диктува мисълта и речта,
бедни, бедни човече!...
И тук спирам, понеже тези думи ми струват
труд и болка, а имат само служба на увод
към основната мисъл, за което пък биха
били предостатъчни цамо няколко стиха,
чрез които да кажа - подчертавам - с голямо
уважение спрямо
имена като Нютон, Галилей, Хераклит
и към днешните учени от какъв да е вид,
които във всъщност с добра воля са винаги
и чудесно е, дето на земята ни има ги,
та финално повтарям,
че ако не бях благодарен
към тях,
по въпроса за ябълката от плаката на Apple
май бих казал Адаму: - Да не бе я захапал!
-Валери Петров
2010-2011
No comments:
Post a Comment