Why Do We Put On Masks?

- 9gag.com

***

Исках само малко да си близна,
вкусът ти сладък да открия
и само в краен случай да си гризна
да се съвзема и споменът да скрия.

Щях да се отдам, а после да те изоставя
животът ми безгрижен да си остане.
Но кажи ми как да те забравя
като вкусът ти тъй силно облада ме?

Подлъгах се от красотата на отровна роза
убодох се от твойта прелест- вече и да спя не мога
като наркоман жадуващ за поредната си доза
зависима аз станах, а ти превърна се в дрога.

Следващата среща ще ни е последна
опитам ли те пак съмнявам се да мога да се спра
и макар да знам че постъпката ми е нередна
в насладата си съм способна целия да те унищожа!

Исках само малко от тебе да опитам,
да не съм зависима се бях заклела,
а сега в сладостта ти вечно ще се скитам
любим мой шоколад  Nutella!

-Аз =)

***

Седях си аз на бара отегчен
поредна чаша уиски си налях
и за да бъда максимално откровен-
чашата разлях, когато я видях!
Тя бе мокра от дъжда навън,
косите черни, кожата и бяла.
И като в нереален сън
погледа си върху мен беше спряла.
Очи от тревата по-зелени,
усните и в розов мек нюанс,
а бузите и леко зачервени
създаваха перфектния баланс...

-Аз =)

На един ковач

След дълъг полет Аполон
веднъж от небесата
с Пегас, крилатия си кон,
се спуснал на земята.



Пегас не бил добър пешак:
подхлъзнал се по склона,
закуцал и провлякъл крак
за скръб на Аполона.


В ковачницата на Вулкан
закарал го ездача
и своя кон неподкован
оставил на ковача.


Ковача цял се изпотил,
но подковал жребеца.
За този труд му заплатил
с един сонет певеца.


Ковачо, виждаш, Аполон
е плащал със сонети.
Ще подковеш ли моя кон
за тези ми куплети?


-Робърт Бърнс

Над белия лист

Ей ме, седнал да пиша, но съм толкова тъжен

по обществена линия, че се чувствам длъжен

да послъжа и пусна лъч надежда в стиха си.

Но понеже краката на лъжата са къси,

решавам на правдата да говоря с гласа

и да кажа нещата мрачни, както си са!

Речено-сторено,

но тъй често говорено,

публикувано, писано се оказа туй, дето

ми тежи на ума и бунтува в сърцето,

че дори за перото ми, дето уж било сръчно,

оказа се мъчно

да изкаже поновому на тоз, който чете го,

туй, което е в мене, а навярно и в него.

Крайно тъжна история! И ето ме, спирам

и си блъскам главата, но - уви - не намирам

за първи път днес

ни една от онез

патентовани мои, откакто се зная,

завъртулки към хумора, разведряващи края...

Валери Петров 

По въпроса за APPLE

Бих искал навреме,
сиреч още сега,
да се възприеме
като тъжна шега
долния разказ, защото - знам - иначе
много възможно е да помислят мнозина, че
имат пред себе си някакъв чер
враг на прогреса и реакционер,
какъвто не съм.
          Та като таласъм
във ума ми витае и ме мъчи от два (!) дена
апетитната ябълка, едностранно наядена,
видяна на някакъв рекламен плакат.
Аз във новите техники нямам опит богат,
или, иначе казано, в тях съм пълен невежа,
но че Apple бе нещо от незримата мрежа,
оплела ни в личния и обществен живот,
вече знаех и чудех се: какъв ход, какъв код
бяха скрити във връзката електроника-плод?
Тъй се питах и ето че ми хрумна идея,
странно свързана с Библията. - А как стигнах до нея?
          Тръгнех - естествено - от научния бум
и тежко ми стана, щом ми дойде наум
какви страшни летала
за войната бе дала
аеродинамиката!...
          Ами като
си спомних подир това, че и мирната химия
беше измислила и тя немислимия
"Циклон", пускан от душовете за задушаване!...
          Ах, и нямаше шаване
за човешкия съд,
когато отвъд
океана, край скрития градец Лос Аламос
Мишел Нострадамус
видя свойто пророчество да засенчва небето!...
          Подир което
но навитата стълбица на ДНК-то
заредиха се гените, а Човекът, когато
не му бе познато
нещо в света, независимо где е,
той нали няма начин да не го овладее
и дори
подобри-
ето го, действа като слона познат
на майка Природа във стъкларския склад,
а пък Тя е могъща
и така му отвръща
на удара с удар, че го чувстваме всички:
измират растения, животни и птички,
всеки ден земетръси,
кисилинен дъжд ръси
над земята осъдена. И без край
е това,
а и май
сме едва
пред вратата на Ужаса.И така е, защото
плодовете научни първо пипва ги Злото
на човешката алчност... - Но как, как? "Плодове" и? -
          В миг почувствах, че думите туй ме бяха довели,
без да ща, до оная
легенда за Рая
и растящото в него съгласно Писанието
забранено от Бога дърво на Познанието,
чийто плод е метафора, но със смисъл дълбок,
впрочем както и Бог.
          Та Той, явно, е казал в пряка реч на Адама:
-Недей много да знаеш! -Оня рекъл му: -Няма.-
А пък искал да знае
и явно в това е
причината, свързваща оня плод на Едем
със плода на науката, дето днес го ядем:
          тоз напоследък
смайващ напредък
на Интернета, който вече превръща
в стъклен дом твойта къща,
а теб лично - в робот,
в роб, командуван от
всякакви гангстери, богаташи и "мютри"
(т.е. същите мутри, но сега със компщтри);
          или Телевизорът - тази древна мечта
да виждаш далече,-
който днес ти диктува мисълта и речта,
бедни, бедни човече!...
          И тук спирам, понеже тези думи ми струват
труд и болка, а имат само служба на увод
към основната мисъл, за което пък биха
били предостатъчни цамо няколко стиха,
чрез които да кажа - подчертавам - с голямо
уважение спрямо
имена като Нютон, Галилей, Хераклит
и към днешните учени от какъв да е вид,
които във всъщност с  добра воля са винаги
и чудесно е, дето на земята ни има ги,
та финално повтарям,
че ако не бях благодарен
към тях,
по въпроса за ябълката от плаката на Apple
май бих казал Адаму: - Да не бе я захапал!


-Валери Петров
2010-2011