Лудият

През пет минути тук звъни трамваят,
деца го гонят, бял фонтан шуми.
Ала деца къде ли не играят!
Къде ли няма паркове с чешми?


Но ако поглед тук внезапно спрете,
сърцето остро ще ви заболи -
в градинката при буйните хлапета
стои един окаян инвалид.


Децата все със бомбички го плашат.
Светкавица небето ли огрей,
в очи той събира огъня й страшен
и както плаче, тъй след миг се смей...


Трагедия... Една война сурова
на лудия зарина младостта...
Затуй сега той с патерица рови,
но младост ще намери ли в пръстта?


Къде е днес усмивката му ведра?
Войната взе и разум и мечти,
войната тук излезе много щедра:
с две патерици всичко му плати...


Затуй сега той с писъка си реже
на улиците нощния покой
и този писък спомня за гърмежа,
от който полудя в мазето той...


А някога, когато се закиска
човекът с разкривената уста,
тук всеки вижда страшно и отблизко
събрана на войните лудостта!


Дамян Дамянов