Едно ''Сбогом'' не стига

Сутрин, щом слънцето погали ме със своите лъчи,
пред мен  се появяваш ти.
Щастлива съм, че вижам отново твоите очи,
по-ярки от хиляди звезди,
но забелязвам, че нещо в тях блести...
Да не би това да са сълзи...?
Една се стича по твоето лице
и почти разбива моето сърце.
Ти идваш и нежно ме прегръщаш,
всички целувки започваш да  ми връщаш.
''Последната ни среща е това,
не издържам повече така''
казваш ти в тишината
и тръгваш бавно към вратата.
Със сълзи пълнят ми се очите,
защо разбиваш ми мечтите??
Спри! Недей! Защо причиняваш ми това ?
С какво успях така силно да те нараня?
Тръгваш да излизаш и казваш реч,
която ме пронизва като с меч-
''Сбогом, и сълзи недей за мен пролива,
защото знам, че и без мен ще си щаслива...!''.
Всичко започва в главата ми да се повтаря,
а пред мен вратата жестоко се затваря...

Аз  =)