Купон

Днес, докато четях любимата си книга
звънна моят телефон-
утре Гошко от Гермяния си пристига
и Тошко организира му купон

Утре в пет и половина
ще се чакаме пред Мола.
А голямата сестра на Нина
ще ни купи алкохола.

Къщата с балони украсихме
и докато Гошко отключваше вратата
ние зад дивана всичките се скрихме,
а само Боби легна под кревата.

Купонът беше уникален,
но със пиенето прекалих,
затова финалът бе фатален,
защото взех, че се напих...

Аз + Васи =)

Lamb to the slaughter

The room was warm, the curtains were closed, the two table lamps were lit. On the cupboard behind her there were two glasses and some drinks. Mary Maloney was waiting for her husband to come home from work.

Now and again she glanced at the clock, but without anxiety: She merely wanted to satisfy herself that each minute that went by made it nearer the time when he would come home. As she bent over her sewing, she was curiously peaceful. This was her sixth month expecting a child. Her mouth and her eyes, with their new calm look, seemed larger and darker than before.

When the clock said ten minutes to five, she began to listen, and a few moments later, punctually as always, she heard the car tires on the stones outside, the car door closing, footsteps passing the window, the key turning in the lock. She stood up and went forward to kiss him as he entered.

"Hello, darling," she said.
"Hello," he answered.

She took his coat and hung it up. Then she made the drinks, a strong one for him and a weak one for herself; and soon she was back again in her chair with the sewing, and he was in the other chair, holding the tall glass, rolling it gently so that the ice knocked musically against the side of the glass.

For her, this was always a wonderful time of day. She knew he didn't want to speak much until the first drink was finished, and she was satisfied to sit quietly, enjoying his company after the long hours alone in the house. She loved the warmth that came out of him when they were alone together. She loved the shape of his mouth, and she especially liked the way he didn't complain about being tired.

"Tired, darling?"

"Yes," he sighed. "I'm thoroughly exhausted. And as he spoke, he did an unusual thing. He lifted his glass and drank it down in one swallow although there was still half of it left. He got up and went slowly to get himself another drink.

"I'll get it!" she cried, jumping up.
"Sit down," he said.

When he came back, she noticed that the new drink was a very strong one. She watched him as he began to drink.

"I think it's a shame," she said, "that when someone's been a policeman as long as you have, he still has to walk around all day long." He didn't answer. "Darling," she said," If you're too tired to eat out tonight, as we had planned, I can fix you something. There's plenty of meat and stuff in the freezer." Her eyes waited to an answer, a smile, a nod, but he made no sign.

"Anyway," she went on. "I'll get you some bread and cheese."

"I don't want it," he said.

She moved uneasily in her chair. "But you have to have supper. I can easily fix you something. I'd like to do it. We can have lamb. Anything you want. Everything's in the freezer."

"Forget it," he said.
"But, darling, you have to eat! I'll do it anyway, and then you can have it or not, as you like."

She stood up and put placed her sewing on the table by the lamp. "Sit down," he said. "Just for a minute, sit down." It wasn't until then that she began to get frightened.

"Go on," he said. "Sit down." She lowered herself into the chair, watching him all the time with large, puzzled eyes. He had finished his second drink and was staring into the glass.

"Listen," he said. "I've got something to tell you."
"What is it, darling? What's the matter?"

He became absolutely motionless, and he kept his head down.

"This is going to be a big shock to you, I'm afraid," he said. "But I've thought about it a good deal and I've decided that the only thing to do is to tell you immediately." And he told her. It didn't take long, four or five minutes at most, and she sat still through it all, watching him with puzzled horror.

"So there it is," he added. "And I know it's a tough time to be telling you this, but there simply wasn't any other way. Of course, I'll give you money and see that you're taken care of. But there really shouldn't be any problem. I hope not, in any case. It wouldn't be very good for my job."

Her first instinct was not to believe any of it. She thought that perhaps she'd imagined the whole thing. Perhaps, if she acted as though she had not heard him, she would find out that none of it had ever happened.

"I'll fix some supper," she whispered. When she walked across the room, she couldn't feel her feet touching the floor. She couldn't feel anything except a slight sickness. She did everything without thinking. She went downstairs to the freezer and took hold of the first object she found. She lifted it out, and looked at it. It was wrapped in paper, so she took off the paper and looked at again --- a leg of lamb.

All right, then, they would have lamb for supper. She carried it upstairs, held the thin end with both her hands. She went into the living room, saw him standing by the window with his back to her, and stopped.

"I've already told you," he said. "Don't make supper for me. I'm going out."

At that point, Mary Maloney simply walked up behind him and without any pause, she swung the big frozen leg of lamb high in the air and brought it down as hard as she could on the back of his head. She might as well have hit him with a steel bar.

She stepped back, waiting, and the strange thing was that he remained standing there for at least four or five seconds. Then he crashed onto the carpet.

The violence of the crash, the noise, the small table overturning, helped to bring her out of the shock. She came out slowly, feeling cold and surprised, and she stood for a few minutes, looking at the body, still holding the piece of meat tightly with both hands.


All right, she told herself. So I've killed him.

It was extraordinary, now, how clear her mind became all of a sudden. She began thinking very fast. As the wife of a detective, she knew what the punishment would be. It made no difference to her. In fact, it would be a relief. On the other hand, what about the baby? What were the laws about murderers with unborn children? Did they kill them both -- mother and child? Did they wait until the baby was born? What did they do? Mary Maloney didn't know and she wasn't prepared to take a chance.

She carried the meat into the kitchen, put it into a pan, turned on the oven, and put the pan inside. Then she washed her hands, ran upstairs, sat down in front of the mirror, fixed her makeup, and tried to smile.

The smile was rather peculiar. She tried again. "Hello, Sam" she said brightly, aloud. The voice sounded peculiar, too. "I want some potatoes, Sam. Yes, and perhaps a can of bean.s." That was better. Both the smile and the voice sounded better now. She practiced them several times more. Then she ran downstairs, took her coat, and went out the back door, through the garden into the street.

It wasn't six o'clock yet and the lights were still on in the neighborhood grocery. "Hello, Sam," she said brightly, smiling at the man in the shop.

"Good evening, Mrs. Maloney. How are you?"

"I want some potatoes, please, Sam. Yes, and perhaps a can of beans, too. Patrick's decided he's tired and he doesn't want to eat out tonight," she told him. "We usually go out on Thursdays, you know, and now I don't have any vegetables in the house."

"Then how about some meat, Mrs. Maloney?" asked the grocer.

"No, I've got meat, thanks, I've got a nice leg of lamb, from the freezer."

"Do you want these potatoes, Mrs. Maloney?

"Oh, yes, they'll be fine. Two pounds, please."

"Anything else?" The grocer turned his head to one side, looking at her. "How about dessert? What are you going to give him for dessert? How about a nice piece of cake? I know he likes cake."

"Perfect," she said. "He loves it."

And when she had bought and paid for everything, she gave her brightest smile and said, "Thank you, Sam. Good night."

And now, she told herself as she hurried back home, she was returning to her husband and he was waiting for his supper. She had to cook it well and make it taste as good as possible, because the poor man was tired; and if she found anything unusual or terrible when she got home, then it would be a shock and she would have to react with grief and horror. Of course, she was not expecting to find anything unusual at home. She was just going home with the vegetables on Thursday evening to cook dinner for husband.

That's the way, she told herself. Do everything normally. Keep things absolutely natural and there'll be no need for acting at all. As she entered the kitchen by the back door, she was quietly singing to herself.

"Patrick!" she called. "How are you, darling?"

She put the package on the table and went into the living room; and when she saw him lying there on the floor, it really was a shock. All the old love for him came back to her, and she ran over to him, knelt down beside him, and began to cry hard. It was easy. No acting was necessary.

A few minutes later, she got up and went to the phone. She knew the number of the police station, and when the man at the other end answered, she cried to him. "Quick! Come quickly! Patrick's dead."

"Who's speaking?"
"Mrs. Maloney. Mrs. Patrick Maloney."
"Do you mean that Patrick's dead?"
"I think so, " she cried. "He's lying on the floor and I think he's dead."
"We'll be there immediately," the man said.

The car came very quickly, and when she opened the front door, two policemen walked in. She knew them both. She knew nearly all the men at the police station. She fell into Jack Noonan's arms, crying uncontrollably. He put her gently into a chair.

"Is he dead?" she cried.
"I'm afraid he is. What happened?"

In a few words she told her story about going to the grocer and coming back, when she found him on the floor. While she was crying and talking, Noonan found some dried blood on the dead man's head. He hurried to the phone.

Some other men began to arrive -- a doctor, two detectives, a police photographer, and a man who knew about fingerprints. The detectives kept asking her a lot of questions. They always treated her kindly. She told them how she'd put the meat into the overn -- "it's there now"--and how she had gone to the grocer's for vegetables and how she came back to find him lying on the floor.

The two detectives were exceptionally nice to her. They searched the house. Sometimes Jack Noonan spoke to her gently. He told her that her husband had been killed by a blow to the back of the head. They were looking for the weapon. The murderer might have taken it with him, but he might have thrown it away or hidden it. --- "It's the old story," he said. "Get the weapon, and you've got the murderer."

Later, one of the detectives sat down beside her. Did she know, he asked, of anything in the house that could have been used as a weapon? Would she look around to see if anything was missing.

The search went on. It began to get late -- it was nearly nine o'clock. The men searching the rooms were getting tired. "Jack," she said, "Would you like a drink? You must be extremely tired."

"Well," he answered. "It's not allowed by police rules, but since you're a friend."

They stood around with drinks in their hands. The detectives were uncomfortable with her and they tried to say cheering things to her. Jack Noonan walked into the kitchen, came out quickly, and said, "Look, Mrs. Maloney. Did you know that your oven is still on, and the meat is still inside?"

"Oh," she said. "So it is! I'd better turn it off." She returned with tearful eyes. "Would you do me a favor? Here you all are, all good friends of Patrick's, and you're helping to catch the man who killed him. You must be very hungry by now because it's long past your supper time, and I know that Patrick would never forgive me if I let you stay in the house without offering you anything to eat. Why don't you eat up the lamb in the oven?"

"I wouldn't dream of it," Noonan said.

"Please," she begged. "Personally, I couldn't eat a thing, but it'd be a favor to me if you ate it up. Then you can go on with your work."

The detectives hesitated, but they were hungry, and in the end, they went into the kitchen and helped themselves to supper. The woman stayed where she was and listened to them through the open door. She could hear them speaking among themselves, and their voices were thick because their mouths were full of meat.

"Have some more, Charlie."

"No, we'd better not finish it."

"She wants us to finish it. She said we ought to eat it up."

"That's a big bar the murderer must have used to hit poor Patrick. The doctor says the back of his head was broken to pieces.

"That's why the weapon should be easy to find."

"Exactly what I say."

"Whoever did it, he can't carry a weapon that big around with him."

"Personally, I think the weapon is somewhere near the house."

"It's probably right under our noses. What do you think, Jack?"

And in the other room, Mary Maloney began to laugh.




Roald Dahl

Толкова си тъп!

Толкова си тъп, човече,
че от теб ми се повръща вече,
но ти такъв си се родил кретен
и разваляш моя хубав ден!

Мислех в банята да те удавя
и главата ти в кенефа да завра,
но реших че, няма да се справя
и най-добре е да те обезглавя.

Кога устата си ще си затвориш
и най-нaкрая да спреш да ми говориш,
защото когато те погледна,
сънувам кошмари още преди да си легна !!!

Алекс + Аз  :)
16.02.09

Приказка за чувствата II

История за любовта

    Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
    Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
    Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
    Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
    Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
    Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Приказка за чувствата

      Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:  
    — Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
    — Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
    — Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
      Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
   — Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
      И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
       Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
       ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
      

       И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...

Едно ''Сбогом'' не стига

Сутрин, щом слънцето погали ме със своите лъчи,
пред мен  се появяваш ти.
Щастлива съм, че вижам отново твоите очи,
по-ярки от хиляди звезди,
но забелязвам, че нещо в тях блести...
Да не би това да са сълзи...?
Една се стича по твоето лице
и почти разбива моето сърце.
Ти идваш и нежно ме прегръщаш,
всички целувки започваш да  ми връщаш.
''Последната ни среща е това,
не издържам повече така''
казваш ти в тишината
и тръгваш бавно към вратата.
Със сълзи пълнят ми се очите,
защо разбиваш ми мечтите??
Спри! Недей! Защо причиняваш ми това ?
С какво успях така силно да те нараня?
Тръгваш да излизаш и казваш реч,
която ме пронизва като с меч-
''Сбогом, и сълзи недей за мен пролива,
защото знам, че и без мен ще си щаслива...!''.
Всичко започва в главата ми да се повтаря,
а пред мен вратата жестоко се затваря...

Аз  =)

Духове

Бързат облаци, минават,

от невидено луна

кипналия сняг огрява,

нощ, небе и тъмнина.

Бързам сам в поле широко

и звънчето - дин-дин-дин...

Колко страшно - сред дълбока

степ незнайна сам-самин!

- Ей, коларю, карай!... "Чакай,

че конете не държат,

нищо се не вижда в мрака,

пътищата не личат.

Ни следа, ни лъч не свети.

Сбъркали сме. Виж беля!

Дух ни води май в полето

и разкарва ни в мъгла.

Ей го: скача в тъмнината,

духа, плюе върху мен.

Ей го - блъска в канавката

коня див и заледен.

Като стълб неимоверен

тук пред мен стърчеше той,

там проблесна в мрака черен,

сред снежинки пъстър рой."

Бърат облаци, минават,

от невидено луна

кипналия сняг огрява,

нощ небе и тъмнина.

Повече - къде нататък?

Спря звънчето - секна звън,

спряхме... -Що е туй в мъглата?

"Кой го знае? Мечка? Пън?"

Вий виелицата, плаче,

плахите коне пръхтят.

Ето го - далече скача,

в мрака зли очи горят.

Пак препуснаха конете

и звънчето - дин-дин-дин...

Виждам: тичат духовете

из простора снежносин.

Безконечни, безобразни

в лунната игра в нощта

духове се вият разни

като есенни листа...

Колко са! Нощта обсебват,

вият в жал натам-насам...

Караконджо ли погребват,

вещица ли женят там?

Бързат облаци, минават,

от невидено луна

кипналия сняг огрява,

нощ, небе и тъмнина.

Духове в нощта се сбират

в тъмнината рой след рой

и сърцето ми раздират

с писък жалостен и вой.

А. С. Пушкин

1830г.

I wish I could remember that first day

I wish I could remember that first day,

    First hour, first moment of your meeting me,

    If bright or dim the season, it might be

Summer or Winter for aught I can say;

So unrecorded did it slip away,

    So blind was I to see and to foresee,

    So dull to mark the budding of my tree

That would not blossom yet for many a May.

If only I could recollect it, such

    A day of days! I let it come and go

    As traceless as a thaw of bygone snow;

It seemed to mean so little, meant so much;

If only now I could recall that touch,

First touch of hand in hand – Did one but know!

Christina Rossetti

Love Song For Alex

My monkey-wrench man is my sweet patootie;
the lover of my life, my youth and age.
My heart belongs to him and to him only;
the children of my flesh are his and bear his rage
Now grown to years advancing through the dozens
the honeyed kiss, the lips of wine and fire
fade blissfully into the distant years of yonder
but all my days of Happiness and wonder
are cradled in his arms and eyes entire.
They carry us under the waters of the world
out past the starposts of a distant planet
And creeping through the seaweed of the ocean
they tangle us with ropes and yarn of memories
where we have been together, you and I.

Margaret Walker

Before I met you

Before I met you,
I was a lonely man thinking no one cared
before I met you,
I was a proud man who never shared,
My feelings, My thoughts I kept inside,
because I was the proud man...I never cried,
before I met you,
I had to pretend that everything was ok
thinking that everything was made in the shade,
praying to God hoping to make,
my problems to go away with a sincere fair shake,
before I met you,
things were moving in the right direction,
I was asking God to give me a thorough inspection,
He let me know to keep on this path,
That He will lead me to something,
that is worthwhile to have
Before I met you,
I was growing with fierce drive,
and asking God to forgive my pride,
Before I met you,
A road bump appeared to test my faith,
and I rolled over it before it was to late,
God stopped me and asked me again,
here is the fork in the road where anew begins,
Before I met you,
I made a choice and looked from above my fears,
and thanked God for bringing me to tears,
He made me realize that I am here to help....true,
And that is why I sincerely believe he brought me to YOU.
Before I met you.....

My Astronomy Sign

ОВЕН

Няма по-безстрашни от Овните!
- казват те и пъчат си гърдите.

Че са смели – никой не отрича

- качество, което се обича!
Някои са с усет, много знаят,
Други - с “такт” по “нервите играят”.
Лудо хвърлят се навред с рогата,
даже с риск да си строшат главата.
Те са храбри, славни в борбата

- знаят да си защитят правата.

Артистични са, добре говорят.

Властни са – не искат да се молят.

Не червено честичко пресичат,

правилата никак не обичат.

Искат ли, света ще преобърнат
20-и век във 30-и ще превърнат.
Характерно е, че са ревниви,
горди, но добри, трудолюбиви.

Не умеят никак да изчакват,

но загубят ли – не се оплакват.

Двата пола, знайте са инати

- по това ще бъдат разпознати.
От Везните те да се предпазват,
че ги дебнат, гонят и наказват.

ТЕЛЕЦ

Туй животно, знайте, е опасно!

За живота всичко му е ясно.

То е избухливо, твърдоглаво,

иска винаги да има право.

Може да работи със години,

за да има даже за роднини...

Все размества и реформи прави,

та долапи нови да постави.

Със лукавия си нрав привлича

и след големците много тича...

То самичко прави си реклама,

друг го хвали само с цел измама.

Някои са мили и добрички,

пият, пеят, ходят по женички.

Да си хапват хубаво обичат

и компанииките ги привличат.

Не дай Боже да ги затъмните

- ще ви станат доста черни дните:

все ще лъжат, ще ви злепоставят

и добро за вас не ще оставят!

Черна котка им е Водолеят

и пред него няма да успеят!

Скорпионът много ги обича,

но Телецът след Близнака тича!

БЛИЗНАЦИ 
Дайте книги за Близнака славен!
Вечно той в науки е “удавен”...
Любопитен – всичко да узнае
- в тази слабост граници не знае!

Той е комбинаторът опасен,

всеки ход пределно му е ясен.

Знайте, той е кавалер отличен,

много умен, ловък и практичен.

С него никой няма да скучае

и неща различни ще узнае.

Всички са големи дипломати,

те блестят в диспути и в ...преврати!

Много “тънко” ще ви изиграят
и което искат, ще узнаят.
Може днес за тях да сте царици,
утре ще сте просто магарици.
Тез мъже са трудно уязвими
и на практика – неуловими.
А жените – все ще обещават,
но едва ли ще го изпълняват.
Те родени са нетърпеливи –
тъй ще бъдат, докато са живи.
От Телеца много да се пазят!
А Стрелците – в мат ще ги поставят!

РАК

Раците се мислят за юнаци,

хитреци са, хич не са глупаци!

Уж стеснителни, добри, тактични,

всъщност – пресметливи са, практични.

Някога със вас ще бъдат “мазни”,

друг път – всичко много ще ги дразни,

днес ще са засмени, приказливи,

утре – мнителни и горделиви...

Имате ли къщи, коли, вили –

най-добре е да сте ги укрили,

че “добрите” Раци най-обичат

чуждите имоти да завличат.

Ако могат, даже и държава

ще заграбят те “за чест и слава”...

Женят се понякога сто пъти,

за да пипнат тлъстички имоти.

В брака – чрез лъжите ще успеят.

Винаги на чужди гръб живеят.

Без скандали трудничко минават –

туй е мярка – нищо да не дават...

Раците не са добри съпрузи –

мъж, жена – рога ще ви нахлузи.

Козирогът лесно с тях се справя

и на място бързо ги поставя.

ЛЪВ
Лъвовете са добре познати
и навред в света докрай признати!
Те са благородни и учтиви,
предани, добри и услужливи.

В службата те винаги успяват,

мъдро, справедливо управляват.
Ала в къщи рядко се прибират

/все компанийки си някъде намират/.

Могат тъй да карат със години,
влюбват се във смъртни и в “богини”.
Щедри са и всичко ще ви дават,
никога не ще ви изоставят,

но жените всичко ще ви вземат

и хомот дори ще ви надянат
Искат власт, богатство, чест и слава,
ала всеки Лъв не винаги успява
или той, когато вече има –
някой Лъв, по-силен, му го взима.

Лъвовете гледат нависоко,

но затъват някога дълбоко.
И дори “удавен” - не признава –
гордостта си много уважава!
С Водолея да не си играят,

че нещастието ще познаят!

ДЕВА

Девите са умни, разсъдливи,

ту сърдити, ту добри, вежливи.

Във живота хитро се нареждат,

даже и роднините подреждат.

Ще направят всекиму услуга,

но в замяна...ще поискат друга!

Мъж ли е – той все анализира,

“цаката” на всичко ще намира.

Винаги ще прави точни сметки –

за бензин, за дрехи, за подметки.

Пипне ли в ръцете власт голяма –

друг не ще я вземе – начин няма!...

Ако е жена, е услужлива,

принципна и доста паметлива.

Като Пенелопа уж ще чака...

Дева си е, но изневерява

и съпруга ловко изиграва.

Лъже, маже....и целта постига,

но духовното не й достига!

Близък ли си - теб ще те зачитат,

чужд ли си – теб ще те изритат!

Рибите им знаят номерата –

Винаги засичат им белята.

ВЕЗНИ

Тези винаги се колебаят –

кажат “да” – и почват да се каят.

Тук се раждат много дипломати,
но не липсват калпави, зъбати.

Някои обичат да се кичат,

само нови дрехи да обличат.

Ако могат – триста гардероба

те ще занесат дори и в гроба!

Винаги са живи и кокетни,

по природа - умни и коректни.

Работа домашна не обичат,

но по вечеринки често тичат.
“Златната среда” им е любима –
пролет, лете, есен, в късна зима...
Те са със амбиции големи,
дните им са приказни поеми!
Само ако искат, имат воля...,
но уреждат всичко с едно “моля”.

По рождение са справедливи,

те са честни, мили , услужливи.

Обичливи са и все засмени.
Общо взето са добри, разбрани.
Да се пазят много от Овните –
само те ще им отровят дните!

СКОРПИОН 

Господ сам от него да се пази!

/ Все ще се опитва да те “сгази”/

Вечно ще спори , ще се бунтува,

срещу всичко той ще негодува.

Тук се раждат много генерали –

някои по-страшни и от хали!

Те са си ревниви и опасни,

изобилни с планове ужасни.

Те понякога изневеряват,

но на други “правото” не дават...

Иначе са умни и добрички,

щедро харчат своите парички.

В нужда ли сте – ще ви подпомагат.

Бедни ли сте - няма да избягат.

За рождени дни ще ви почитат,

даже и за близките ще питат.

Мъж ли е – за правда ще се бори

и каквото може, той ще стори.

Все инати доста прозорливи

са жените, но са променливи...

Ако си коректен с тях – успял си,

иначе – отдавна знай, умрял си!...

Да не се захващат с Телците,

че ще си разсипят младините!

СТРЕЛЕЦ

Цял живот Стрелецът все се цели
в най-различни и опасни цели.
Някои са твърде работливи,
но се срещат хайти, мързеливи.

По характер те са упорити,

лоши са , когато са сърдити.

Те обичат много да пътуват

и със големците много да общуват.

Имат маниер добър, отличен,

дух – свободен, волен, поетичен.
Тук мъжете са добри, учтиви,
а жените – хитри, досетливи.

Те са ловки, бързи и логични,

пресметливи в брака и тактични.
В къщи са отлични домакини,
готвят като истински богини.

Стъпват важно, тежко на земята –

вирнат е носът им в небесата...

Всички са по дух аристократи,
но не липсват дребни тарикати.

Нестабилни връзки не признават!

Верни ли сте – ще ви уважават.
Ех, Близнакът всичко ще им взима,
ту парици, ту каквото има...

КОЗИРОГ

Този знак е силен и стабилен –

вечно от идеи окрилен!

Всички учени са, май, събрани тука,

за да “мъчат” някоя наука...

Те са уникално търпеливи,

точни са, практични, пестеливи.

Само “чистата игра “ признават,

истината много уважават!

Някои от този знак нехаят

и не искат нищичко да знаят,

пият и по баровете скитат,

докато накрая ги изритат...

Ходят със жени , но предпазливо.

Даже “лудо” те да ви обичат

от проклета гордост – ще отричат!

Тук жените имат силна воля –

изпълняват всяка мъжка роля.

Никому длъжници не остават.

От комплекси – шанса пропиляват...

Щастието късно ги спохожда –

чак когато внучето прохожда.

Раците обират им парите –

яки ли сте – все ще издържите!

ВОДОЛЕЙ

Тази зодия е славна и опасна –

всяка друга й е много ясна!

Гледат с присмех на света сеира,

режат с думи, сякаш със секира.

Надалече в бъдещото виждат!

Доста хора много им завиждат!

На приятелите те са верни

и спасяват ги от грижи черни.

Те са сякаш бюро за услуги,

ала не за себе си – за други...

Справят се с най-трудните проблеми,

в помощ са на малки и големи.

Всичко от сърце ви подаряват,

а за тях стотинка не оставят.

Много гении са тук събрани,

но за жалост – трудничко разбрани.

Най-големите реформи правят –

светлина на хората даряват!

В личния живот не са щастливи,

но добри са, честни, работливи.

Свободата е на първо място

и това добре да ви е ясно!

С Лъвовете лесно се спогаждат,

ако номера не им погаждат!

РИБИ

Рибите са мили и добрички,

хрисими и божии душички.

На големи жертви са готови,

но на тях живота всеки трови...

Че мъжете са добри – така е,

но жените – кой да ги изтрае

Някои са пойни птички,

други все опяват за парички,

вечно от живота се оплакват

и безброй съвети ни натрапват.

Искат всичко те да ръководят

и мъжете ”за носа” да водят.

Някои са честни и морални –

но се срещат долни, зли, нахални.

Двата пола чашката обичат,

във винцето славно се увличат.

Рибите – мъже се водят лесно,

но не ги оставяйте на тясно...

Рибите – жени са най-добрите,

ако им “по гайдата вървите”.

Скромни са, по принцип – справедливи,

те не са надути, горделиви.

Девите – късмет не им донасят,

но имота честичко отнасят.

.