Когато съм сама, не съм самотна –самотата идва с другите,
сред тях се лутам най-сиротна
и скитам също като лудите.
Когато съм сама, съм най-свободна,
оковите затягат се със другите,
затуй със тях съм веч несродна
и съм различна като лудите.
Когато съм сама, светът е друг –
по-истински, не като на другите.
Той ще съществува, докато съм тук
и ще е жив като светът на лудите.
Не ме разбра! Не бях и много ясна.
Душата ми разголена мълчи,
но дрехата за нея се оказа тясна
и лудостта си тя от теб не скри.
Не ме разбра! Както не можаха другите,
което значи, че не съм една от тях,
ще се теша със утешението на лудите,
че и от тебе по-различна бях...
В това убйственно тешение
се състои и моето крушение!
Дани Лазарова
No comments:
Post a Comment