Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени
от всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си
единствено така ще го решиш .
Дамян Дамянов
No comments:
Post a Comment