Двамина

Видях как стояха двамина другари
пред щанда със двете електрокитари.
Китарите бяха със жици и копчета,
другарите бяха по джинсове с джобчета.
Китарите бяха червено лакирани,
другарите бяха съвсем препарирани
и тъй пред тезгяха
втрещени стояха,
притиснали скули, в мечта и уплаха:
че двете китари
ще са техни след време;
че друг ще превари
преди тях да ги вземе!
И отсам, от другарите,
и оттам, от китарите
течеше един диалог без слова
и беше тъй тъжно, тъй тъжно това,
че заети с покупки на легла и юргани,
ний отсъждахме строго: „Какви хулигани!”,
и не виждахме как, взели свойте китарки,
с пуловер на шията, в блузите ярки,
те пробиват тавана и литват в небето,
високо, високо, там нейде, където
бог Армстронг им казва с прегракнал глас:
- Хайде бе! Де сте! Не можем без вас!

Валери Петров

Лудо крушение

Когато съм сама, не съм самотна –
самотата идва с другите,
сред тях се лутам най-сиротна
и скитам също като лудите.

Когато съм сама, съм най-свободна,
оковите затягат се със другите,
затуй със тях съм веч несродна
и съм различна като лудите.
Когато съм сама, светът е друг –
по-истински, не като на другите.
Той ще съществува, докато съм тук
и ще е жив като светът на лудите.

Не ме разбра! Не бях и много ясна.
Душата ми разголена мълчи,
но дрехата за нея се оказа тясна
и лудостта си тя от теб не скри.


Не ме разбра! Както не можаха другите,
което значи, че не съм една от тях,
ще се теша със утешението на лудите,
че и от тебе по-различна бях...

В това убйственно тешение

се състои и моето крушение!

Дани Лазарова

Десет малки негърчета

Десет малки негърчета похапнаха добре.
Задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха.

Заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън.

Едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва.

Съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед.

Жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече. Едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море.

Заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят.

Мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата.

Едно издъхна на брега — такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само.
Обеси се и ето вече, че няма ни едно.

"Десет малки негърчета"
Агата Кристи